Велинград

Велинград е разположен сред чудната природа на Западните Родопи. С изобилието си от минерални извори, днес градът е развит като модерен балнеолечебен център. Показателно за лечебните свойства на минералната вода, е история свързана с комунистическия режим от 60-те години на ХХ век. Управляващата върхушка, тогава възлага на учени от БАН да проучат балнеологичните центрове в страната и да предложат място подходящо за лечение и възстановяване на управленският елит на страната. За балнеолечебен център е избран Велинград, благодарение на качествата на своята минерална вода.
Тук се използва слабоминерализирана минерална вода, която успешно лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, преумора, стрес, безсъние.

Възникналия през 1948 година общински център, вследствие на обединението на селата Лъджене, Каменица и Чепино е кръстен на видният борец срещу фашизма, от партизанска бригада „Чепинец”, Вела Пеева загинала геройски през 1944 година в местността „Бялата скала”.

Наред с лечебните свойства на минералните извори, Велинград и околностите предлагат много и интересни места за отдих и почивка.

Клептуза е най-големия карстов извор във България. Той се намира в квартал Чепино, и е един от символите на града. Една част от водите на изворът с дебит 1200 литра в секунда, се вливат в двете езера, които от своя страна отичат в река Чепинска. Езерата се намират в естествен парк от вечнозелени борови гори, изграден със средства на местната община през далечната 1933 година.
В близост до извора, по маркирана туристическа пътека може да посетите мястото където е пресечната точка на 24 меридиан и 42 паралел.

Любителите на историческия туризъм, могат да посетят намиращата се на 18 км източно от града стара българска крепост Цепина.
Средновековната крепост се намира на около 5 км от село Дорково. Изградена е на едноименния връх, на 1136 м надморска височина. Крепостта наред с Момчиловата крепост е една от най-известните родопски крепости през средновековието. Когато Калоян назначава своя племенник Деспот Слав за управител на Родопите, твърдината става седалище на владенията на управника.

До 1373 година, когато е завладяна от турците, крепостта сменя два пъти своето притежание. През периода 1246-1254 година крепостта е владение на никейския император Йоан II Дука Ватаций, след което преминава в ръцете Михаил II Асен, който успява отново да я върне в пределите на българската държава.
В крепостта е имало изграден средновековен замък, стените на който са запазени на места с височина до 3 метра. Добре запазени са и част от крепостните стени с височина до 6 м и дебелина над 3 м. При извършените археологически разкопки, в крепостта са открити останки от водохранилища дълбоки над 10 м. и на три църкви.

От по стари времена са останали няколко надгробни тракийски могили, като проучени са тези в местността „Юндола”. Развалини от тракийски селища с открити оръдия на труда и керамика са намерени в местността „Печковец”.

Районът около общинския център е добре познат и на пещерняците. Особен интерес предизвиква намиращата се на 12 км, югоизточно пещера Лепеница . Отворената за посещения едва от септември 2010 година, пещера удивлява с уникални природни образувания и красиви пещерни форми.