Манастирските сгради заграждат два отделни двора с чешми и настлани с каменни плочи. От главния двор се влиза в старата трапезария , построена през 18 век, която е едно от малките манастирски помещения в България изографисано с образите на философи от античноста Диоген, Сократ.
Според преданието в Бачковския манастир след превземането на Велико Търново от османците е бил заточен Евтимий последния патриарх на Втората българска държава.
В района на манастира има в близост има няколко параклиса. В източна посока на около 250 метра се намира старата костница. След нея вдясно по маркирана пътека се стига до големите поляни в местността Клувията. На отсрещния склон се вижда параклисът „Св.Георги”.
На около 45 минути от манастира излизайки от източната врата на двора се стига до извор „Аязмото” , върху който е построен параклис.
В непосредствена близост до Бачковския манастир се намира обявения през 1962 година биосферен резерват „Червената стена”
От срещащите се в резервата 645 растения 38 са включени в „Червената книга на България” като 5 от тях са в категорията на застрашените растения.
Резерватът е известен и с богатото разнообразие на орхидеи, сред който и рядката Венерина пантофка.
В резерватът се срещат 17 вида птици който са включени в Червената книга.
Големият празник на манастира ежегодно е на 15 август в деня на Успение Богородично, когато манастира се изпълва с посетители от България , Гърция , Сърбия .
Асеновата крепост е съществувала още през XI век. Прочутата българска твърдина е символът на Асеновград. До наши дни са се запазили само част от основите. Крепостта се е състояла от външно укрепление с масивни стени, високи 3 м, във вътрешността и е била цитаделата построена в най-високата част. Там е била и кулата, използвана за […]
Тогава е издаден типикът на Бачковския манастир, 1083 г.: „Настоящият типик на нашия преблагочестив манастир на пресвета Богородица Петрицонитиса бе написан през месец декември, седми индикт, 6592г.на гръцки, грузински и армейски; и бе подписан от самия мене, севаст Григорий и велик доместик на Запада Бакуриани, с арменски писмена и от светейшия патриарх на Ерусалим господин Нвтимий за утвърждаване и удостоверяване на всичко, което се съдържа в типика, Патриархът се случи там, понеже пребиваваше в Солун по нареждане на могъшия и свет наш император за уемпряване на дръзкия франк, и итново се върна и пристигна с нас в именията ми във Филипопол, А бе написан на гръцки, грузински и арменски, понеже монасите на този манастир са грузинци и не знаят гръцко писмо но трябваше този типик да се преведе на грузинско и арменско писмо. Обаче нареждаме да бъде в сила целият гръцки текст, който е тук, понеже под него бяха поставени подписи.