Преди много години в най-стари времена, Родопа е била принцеса

Преди много години в най-стари времена, Родопа е била тракийска принцеса–сестра на на могъщия Хемус. Свободни и щастливи божиите деца Родопа и Хемус, препускали с конете си из Тракия, пеели песни, и радвали всички със своята безгрижност и веселие.

Така залисани в игри решили да си поиграят на богове. Родопа си разплела русите коси, а Хемус си сложил дълга бяла брада. За да покажат на всички че, са истински мъж и жена сестрата целунала брат си. Целувката била толкова пронизваща, толкова вълшебна, че направо ги опиянила.

От този миг пламнала гореща, опияняваща и непозволена любов, сестра залюбила брат си. Така двамата омагьосани от непознатото чувство били постоянно заедно, скитали през житата, любували се на звездите и нито за миг не се пускали от ръце.
Прегръщали се целували се тичали сред падащите звезди. Любовта ги водела към самозабрава, те се провъзгласили за върховните богове Юпитер и Юнона.

Постъпката им разгневила небето и гръмовержецът ги наказал, превръщайки ги в каменни планини, вечно да се гледат и никога да не се докосват.
В своята немощ и отчаяние, Хемус започнал да хвърля каменни късове за да събуди своята любима.
От тези скали израснали хълмовете във Филипопол, от сълзите му потекла река Хебър.

Родопа се вкаменявала стенейки, вече нямала сили да гледа страданията на любимия. От неспирните и сълзи плиснала най-напред Арда, след нея Въча и най-подир Чая.
Пръските от сълзите, разпилени между изстиващите зъбери, се превърнали в днешните Смоленски езера. Така не просто завършила една любов ,а оставила за поколения напред, еталона за истинската изгаряща, всеотдайна и вечна любов.