Тръгваме нагоре по асфалтовия път, успореден на малката река, преминаваме последните къщи, който остават вляво от нас и стигаме до кръстовището където по единия път се продължава за горната махала, а по другия, вляво се стига до Козник. Тук ние продължаваме направо по асфалтовия път, и на следващия завой преминаваме през малък мост. Тук вече тръгваме наляво /север/ за да минем по малка но живописна пътека водеща към средновековната крепост. След моста тръгвайки наляво минаваме през местност, позната като „Изворите”, тук през времето на комунистическия режим се е намирала триетажна шахта /изход/ на една от най-богатите галерии за добив на руда. След промените тя е разрушена и сега единственото нещо, което напомня за това са камъните от руда в коритото на дерето.
Пътеката започва, след като минем през малък дървен мост, и влезнем във борова гора. От тук насетне пътеката е само в гората, като първоначално е борова а след около 800 м, започва и широколистна. В края на боровата гора достигаме до пасище, което се намира вляво от нас, малко след което пресичаме дерето /тук се намира малък водопад/ и тръгваме в западна посока. След като свърши широколистната гора, стигаме до местност наречена „Борие”, там е навремето е съществувала мандра, позната с най-качественото козе сирене произвеждано в района. От тук вече, бившата крепост се вижда ясно и пътеката водеща към нея е оказана с табели. Има изградени чешми и места за почивка, и най-вече прекрасни гледки.
Маршрута в обратна посока е често използван от велосипедисти- любители на силни усещания. На места пътеката е тясна и стръмна, което прави спускането с велосипед доста рисковано.
Асеновата крепост е съществувала още през XI век. Прочутата българска твърдина е символът на Асеновград. До наши дни са се запазили само част от основите. Крепостта се е състояла от външно укрепление с масивни стени, високи 3 м, във вътрешността и е била цитаделата построена в най-високата част. Там е била и кулата, използвана за […]