Интересна е легендата за произхода на името Ковачевица. Първоначално тук е живял ковачът Марко заедно със семейството си, след неговата смърт жена му застанала начело на рода, и когато им идвали гости от съседните села те казвали че отиват в Ковачевица /жената на ковача/.
Архитектурния си облик селото дължи на арнаутския род, които били ненадминати майстори дюлгери. Те са строителите на уникалните за времето си къщи, с висящи над улицата еркери.
Пак с ковачевските дюлгери е свързан и тайния език – мещраганския говор, създаден от майсторите, другите да не могат да откраднат специфичните техники на занаята.
За уменията на местните майстори научават и в далечна Великобритания, където журналист пише, “че селото притежава по-стара канализационна система от тази в Лондон”.
През 1847г. с доброволен труд и дарения от местните жители е издигната, обявената за архитектурен паметник, трикорабна безкупона църква “Св.Никола”. Съгласно изискванията на централната турска власт, църквата не трябва да се издига над съществуващите жилища. След присъединяването на селото към територията на България, е построена и висока камбанария към църквата.
През 1977 г. село Ковачевица е обявено за архитектурен и исторически резерват.
Гостите на Ковачевица имат възможност да посетят магическия Сини вир и село Долен- паметник на културата от епохата на Възраждането, по живописна екопътека. Самия преход е доста дълъг, продължава около осем часа но предизвиква възхищение от красотата на Родопите.
За да стигнете до Ковачевица от град Гоце Делечв се тръгва на изток по пътя за Доспат. На 3 км се отбива вляво за Гърмен, от центъра на село Гърмен се завива наляво и се следват табелите за Ковачевица. Разстоянието от София до селото е около 240 км, от Пловдив-220 км.
Асеновата крепост е съществувала още през XI век. Прочутата българска твърдина е символът на Асеновград. До наши дни са се запазили само част от основите. Крепостта се е състояла от външно укрепление с масивни стени, високи 3 м, във вътрешността и е била цитаделата построена в най-високата част. Там е била и кулата, използвана за […]