Факти и легенди за Родопите

Средната надморска височина е 785 метра, първенец на Родопите е намиращия се на 19 км западно от гр.Смолян, 7 км източно от приказното село Мугла, леснодостъпния вр. Голям Перелик /2191м/. И до днес все още не е изяснен точният произход на името на планината. Още Омир нарича тази обширна планинска система „Снежните планини на траките”. Овидий, свързва името и с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера, и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини – Хемус и Родопа.

Според друга легенда името Родопе, и е дадено от един египетски фараон в чест на негова любимка, която била родом от този край.

Проф. Балан счита, че името на планината произлиза от гръцката дума „родон” – роза, тъй като от птичи полет или от по-висок връх многобройните ридове и ридове се диплят като листа на разцъфнала роза.

Една част от научното съсловие твърдят, че името и има илирийски произход, някои автори го свързват с името на древната езическа богиня Родопа, а друга твърдят, че то е съставено от думите „руда” и „ропа” тоест от руда и яма, което има своето основание, тъй като планината е позната от ще от древни времена като източник за добив на руди.

По своите морфографски белези Родопите се делят на две части Западни Родопи и Източни Родопи.

След Стара планина най-голяма по площ планинска система у нас са Родопите. Те са част от Тракийско-Македонски масив, който заема централната част на Балканския полуостров. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока с дълбоко вкопани речни долини.

Територията на планината се ограничава на север и изток от долината на река Марица, на юг от Беломорската низина и на запад от долините на реките Дрещенец, Яденица и Места. В тези си граници площта на Родопите е около 18 000 кв. км, от който 14 743 кв. км, са на територията на България. Дължината им е около 240 км, а ширината – 100 км.