Долен

Селото е разположено на южен склон над малък приток на река Бистрица. Преданията разказват че както Ковачевица така и Долен е основано от бегълци от турската власт. Избягалите от съседните села, тогава се заселили тук в обрасъл с широколистни гори дол, скрит от очите на завоевателя. Оттук дошло и името на селото.

По двата бряга на притока, са надиплени около седемдесет каменни къщи, образци на планинската възрожденска архитектура – на по 2 и 3 етажа, покрити с тикли, с каменни зидове оградили всяко равно място. Улиците са тесни, покрити с калдъръм, а някои приличат на тунели-горните етажи на къщите се допират един с друг. Доленските къщи, отразяват един, сравнително късен етап от българската селска архитектура. Строени са в периода 1830 до 1930 година. Тук сред най-ярките образци на доленската архитектура е „Талповата къща”.

През втората половина на XIX в. от тук минавали керваните по маршрута Серес – Пловдив. Тогава много от къщите по главния път, били преобразувани в магазинчета, лавки и работилници. Така постепенно се оформила чаршия с 25 търговски обекти. Този център на търговията, бил от първите обособени български търговски мрежи.

Интерес за туриста представлява и построената през 1837г. църква, запазила и до днес красиви стенописи и изящна украса от дърворезба.

Селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Почти обезлюдено през годините, днес Долен постепенно се превръща в привлекателно място за посещение.

В близост до селото се намира и друг архитектурен резерват Ковачевица , познат със самобитното строителство на ковачевските майстори.