Павелско

Първото известно име на селото е Селища, местност която се намира в югозападната страна на селището. Историята разказва, че старото селище, три пъти е изпразвано, първо поради нападение от кърджалии, чумна епидемия и последно при потурчване на рупците през 1658 година. На сегашното място селото е заселено през 1660 година, първите заселници начело с Павел Матрака, заселват и образуват Матраковската махала. След години дошли и бегълци от Барутин и заселили, махалата Бяртина. Така в продължение на три години в полите на три склона на Бешолък възниква новото селище Павелско, кръстено в чест на двамата му основатели Павлюци- Калоян и Петър.

Най-голямото рупчовско село, през годините достига до 3000 жители при преброяването през 1943 година.

Най-забележителните сгради в селото са църквата “Свети Спас“- голяма и стара постройка датираща от 1843 година. Камбанарията е построена точно преди освобождението и е известна с това че е най-високата в Средните Родопи.

Тук се намира и най-старата прогимназия в бившата Рупчовска околия, някога наричана Средно околийско рупчовско училище, е била единствения културен център в околността. Новото училище е открито през 1937 година и е построено в “Г“ образно форма.

В близост се намира старинна тракийска крепост при Копенарювия камък, охраняваща пътя от Пловдив, Бяла черква за Бяло море. Останал е разрушен каменен зид, от големи ломени камъни, като някой от тях достигат до 2 метра дължина. Заградената площ е на юг със скалата, а на север с дувар, широк 50 метра и над 200 метра дължина. Формата на строежа е еднотипна с тази на крепостта Зареница.