Малево

Село Малево се намира между селата Орехово и Хвойна, скрито в малка долчинка, намиращо се на три часа разстояние от връх Персенк. Селото има южно изложение, само четири къщи са със северно изложение поради, липса на място за строеж. Отново поради същата причина там са изградени административната сграда и кооперативното стопанство.

Преди падането на България под Османско иго, в този район е имало няколко колибарски селища: Малево, Погоре, Мариново село, Горно селище и Долно селище. В тези места личат развалини от стари фурни и основи на сгради. Историята разказва че след това тук се появяват разбойнически банди наречени „хайти“. Те нападали отделни колиби, избивали хората и вземали добитъка. Това принудило хората да търсят спасение като се групират около сегашното затънтено място на селото. За труднодостъпния път до селото, пише и Димо Казасов в книгата „Улици, хора, събития“ от 1908 година. “ В скрито Малево, където се влизаше само с кон и то трудно по козя пътека, която пред голямата канара извън селото те вкарва в реката на известно разстояние и след това отново излизаш на суша“ По това време особено силно е развито скотовъдството, много от стопаните притежавали стада от над 700 кози.

Гостите на селото, имат възможност да се качат до Карабаир по стария коларски път. Пътят е панорамен минава през множество скали, през южната страна на Цирикова черква. Интересен спор се получава при прокарването на пътя. Жителите на Орехово настоявали пътя да тръгне от самото село, но впоследствие надделели жителите на Малево . Така разочаровани Ореховци, неколкократно саботирали изграждането на пътя, като се стигало и до саморазправа.