Татул

На 200 метра от село Татул общ. Кърджали се намира един от най-величествените тракийски мегалитни паметници по българските земи. Комплексът се състой от древно езиково светилище и средновековна крепост. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Подобно на Перперикон, в Татул се наблюдава приемственост между езическите култове и християнството.
На скалния връх са издълбани два гроба, към който водят изсечени в скалите осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, ниши, системи от улеи и басейни.

Смята се, че освен светилище за жертвоприношения, Татул вероятно е бил и място за наблюдение на Слънцето. Мегалитът е с ориентация изток-запад и издяланите процепи в скалите „улавят” лъчите в точно определени дни от годината-четирите равноденствия. Известни са невероятните астрономически познания на траките. Според елинските хронисти тракийските жреци са познавали поименно 500 звезди и са синхронизирали календара си по движението на небесните тела.

Тракийската обредност е свързана най-вече с култа към Слънцето. По всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев или залез.

Светилището на Татул е съществувало още през XV-XIVв.пр.н.е. В къснобронзовата и ранножелязната епоха жертвените олтари са били открити. Намерени са около 30 глинени олтара и още толкова ритуални съда. При разкопките на място са открити керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида, множество керамични предмети и старинни монети.

Сред находките е и статуетка на гол мъж, който с едната ръка е подпрян на лира, а с другата държи държи плектрон /пластинка от кост или дърво с която се докосват струните на музикален инструмент/.
Според някои учени статуетката най-вероятно изобразява прочутия тракийски певец и герой Орфей, а светилището е негов хероон /гробница/, построен през елинистичната епоха.

По-късно когато римляните идват на Балканите, храмът е обновен-около средата на I век след н.е. Между елинистичния и римския период има слой, дебел около 1,4 метра.