Смолянските езера

Южните склонове на издигащите се над Пампорово върхове Снежанка и Мургавец крият неподозирана Красота – Смолянските свлачищни езера.От някогашните двадесет Смолянски езера, известни като „смарагдовите очи” на Родопите сега са останали само седем. Времето е наслагвало наносни почви, камъни и това е предизвикало засипването на повечето от половината езера. Езерата за заобиколени от смърчови гори, който им придават тъмнозелен цвят, от който идва и определението им – „изумруденити очи на Родопите”.

Първите две езера се намират в края на Смолян, вляво от пътя за Пампорово, тук са Керяновият гьол и Милушевият гьол. По-нагоре покрай самия път за Широка лъка, под квартал Езерово на Смолян е разположено третото езеро – Силажа. В долния си край има образувано малко островче, обрасло с растителност. Малко по-нагоре по пътя, се намира и другото езеро – Османовият гьол. Продалжавайки нагоре, по пътя за хижа „Смолянски езера” и след това вдясно, се намира най-голямото по площ езеро – Лагера.

Най-красиви определено са последните три езера. Те са разположени най-високо, под самите скали. Малко след отклонението за хижа „Смолянски езера”, по пътя за лифта се намира Тревистото езеро. Около половината от площта му е заета от торфен пласт, дебел над 1 метър, на който през лятото растат буйни треви. В непосредствена близост се намира Бистрото езеро. Двете езера са свързани с речен ръкав, който минава между многото струпани камъни между двете езера.

Бистрото езеро е най-красивото от езерата. Във водите му се оглеждат вековните смърчове на източния му край, а в другия му край са пръснати като малки острови големи камъни. Езерото е дълбоко не повече от 1 метър, дъното ясно се вижда през кристално чистите му води. В долния край на езерото има изкуствен насип, по който минава туристическият път за х. „Студенец”.

Най-горното езеро – Мътното, се намира на около 200 метра от Бистрото и Тревистото езеро. Дотам се стига по стръмна пътека, която започва от пътя, който е между двете езера. Гледката е наистина впечатляваща, езерото е закътано във вековните смърчови гори непосредствено под скалите. Светлината трудно достига до него през високите дървета, водите на езерото са сякаш тъмни и черни, оттам е и името му – Мътното.