Пещерата Снежанка се намира на 5км. от град Пещера, във Баташката планина в Родопите. Пътят до пещерата е приятен, пътува се по шосето за Батак по дълбоката преломна долина на Стара река. По левия и бряг се редуват мраморни стени като венци, издигащи се почти до самата река. След около половин час, се достига до устието Новомахленска река, където се отделя пътя за Снежанка. Продължава се по живописен път, където може да се насладите на отвесните стени на вр. Купена. По пътя ще преминете през местността Ангелиеви ниви, това е тераса на Новомахленска река разположена на 95м. над речното легло. Малко след нея се намира стръмната пътека от около 1км., която ни отвежда до входа на пещерата.
Вътре ни посреща малка и ниска зала наречена от някой залата на китайските фенери. Тя покорява с красотата и разнообразието на формите. Уникален е мраморнобелият таван, фантастично моделиран от разнообразни по форма сталактити. Виждат се и малки завеси, завършващи със стотици ресни, медузи и други причудливи образувания.
Продължавайки напред по стръмния синтров под, стигаме неусетно до глинестия под на „Голямата зала”.
Разнообразна е прелестта на голямата зала. В западния край около красиви ванички се издигат, подобно на сребърни свещници, малки и нежни сталагмити. Отново там водните капки са изваяли група сталагмити, наподобяващи каменна гора.
Южно от каменната гора се крие „Музикалната заличка”. Името си спечелва благодарение на различните причудливи звуци издавани при почуквани по сталактитите. В тази зала се намират и две синтрови езера. От свода на голямата зала висят безбройни макароновидни и други сталактити.
Отново в „Голямата зала” синтърът се е разлял върху много стръмен наносен конус. Едни го оприличават на снежна лавина, а други виждат в него каменен водопад.
Пещерняци са изчислили, че по тавана на пещерата има над 800 000 сталактити, разнообразни по форма и големина.
Югоизточно от „Голямата зала” се намира зала „Срутището”. Названието и идва от разхвърляните няколко големи и десетки малки мраморни блока. От тук може да стигнем до пещерния коридор известен с името „Тайнствения проход”. Най-интересното за него е пищно украсеният със сталактити мраморнобял таван.
Пещерата е забележителна още и с културните останки от времето на траките. В средата на Голямата залата, съществува кръгло огнище с диаметър 4м. В Снежанка са открити глинени съдове, бронзова игла за закопчаване на дреха датиращи от времето на траките.
Пещерата Снежанка е включена в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Пещерата е отворена целогодишно за посетители.
Асеновата крепост е съществувала още през XI век. Прочутата българска твърдина е символът на Асеновград. До наши дни са се запазили само част от основите. Крепостта се е състояла от външно укрепление с масивни стени, високи 3 м, във вътрешността и е била цитаделата построена в най-високата част. Там е била и кулата, използвана за […]