Легендата ни разказва, че в Родопа били влюбени, и боговете и хората

Легендата ни разказва, че в Родопа били влюбени, и боговете и хората. Всеки бог от тракийския пантеон мечтаел да я има само за себе си. Между всички Хемус бил най-близък с Родопа. И ревността му била най-силна. За да я скрие от чуждия поглед, той отключвал простора на дивите ветрове и земята потъвала в облаци. Но въпреки всичко Хемус, не успял да я запази само за себе си.

Щом станало ясно, че богинята пристава на друг-на най силния бог, Хемус я прокълнал. За да и отмъсти, той я превръща в планина. Полята, горите, морето-природата изгубва най-красивата си мечта. Дори звездите на небесния свод тъгували. От очите им валял звезден дъжд и къпел Родопа, гаснеща в смъртна агония. Докато тялото се вкаменявало, тя разтворила със сетни сили гърдите си и от там, от самото сърце, родила Орфей.

Наследил песнопойството на своята майка, родопеецът огласял денем и нощем родната планина. Пеел нечувани, незабравими песни. Така улисан в песни, веднъж седнал на божи камък да си почине. В момент до него се приближила триглава змия, изплезила остри езици, приготвени да го убие. Изненадан и уплашен той просто запял. Песните му били толкова нежни, така запленяващи, силни, че змията не могла да устои. Прегърнала камъните, скрила отровните езици и се заслушала. На третата нощ змията заспала дълбок сън. Родопеецът скочил от мястото си и се спуснал по-склоновете на планината. Накъде, никой и никога не узнал. Но и днес хората продължават да пеят неговите неостаряващи песни.