Хвойна

Основаването на Хвойна е станало около 1750 година. Селото се намира в китната планинска котловина Ропката, смятана преди милиони години за дъно на сладководно езеро с дълбочина 200-250 метра. На около два километра свързано с каменен мост се намира село Павелско, а високо по южния скат се намира китното родопско село Студенец.
Самото име на селото се спомена в преданията е свързано с високо няколко метра хвойново дърво, намиращо се до малка воденичка „караджейка„. Самото дърво било отсечено преди освобождението, като от него са изработили специални хвойнови бакълчета за вода- армаган за турски паша.

Острия скалист връх непосредствено над Хвойна се нарича Калугерица. Има няколко предания за произхода на името на върха, едно от тях го свързва със стара калугерка обитавала тези земи, при която идвали болни от близо и далеч и когато се умивали в малка хлътнатина в скалата, където водата никога не се губела, се излекували.

Първите къщи в селото били изградени от камъни, споени с кал и покрити с каменни плочи. Лицевата страна на втория етаж и вътрешните стени са оплетени от разцепени лескови пръти, измазани с кал и плява, наричани „чит“.
Къщите се състоят от долен и горен етаж. Типично за времето си долния е използван със стопанско предназначение, откъдето идва и името му- двор или подслона. Представлява широко помещение, на едната страна на която има само една стая, използвана за живот само зимата, защото е била по- топла. В другия край се е намирал хамбарът /дъсчен сандък/ за жито. Тук около него се е съхранявал и целия земеделски инвентар, мотики, търнокопи, кирки и т.н. На втория етаж е имало няколко стаи, в основната стая с огнището е спало цялото семейство, другите се използвали за настаняване на гости.
Стаята за спане била застлана с козяци, осветявани с със запалена борина върху пизюла на огнището, с малко тенекиено газениче или с кандило. На стената върху огнището са вградени няколко дъсчени долапа- мусандри за съхранение на хляб, както и използвани за дрешници.

Историята разказва че най-колоритните и запазили духа на времето къщи са съборени през 1960 г. във връзка с разширяване на пътя за Орехово. Сега са останали само две от описаните къщи.
Поради стратегическото си местоположение на името на Хвойна е доста често споменато в историческите хроники. До 1878 г. селото е било главна спирка, първият конак и нощувка за всички по основния летен път от Пловдив за Беломорието.

Днес Хвойна е уютно родопско селце, изходен маршрут за село Орехово както и за най-дългата трансгранична пътека от Хвойна до Ставруполи.