Михалково

Михалково е образувано дълбоко в древността заедно с другите села от района. Една от легендите за възникването на селището е свързана с трима братя който търсейки места за семействата си образували Михалково от Михаил, село Петвар от Петър и село Чуруково от най-малкия брат които бил болен Чурук
До началото на Балканската война Михалково наброявало около 200 къщи, жителите му подплашени от отстъпващата турска войска бягат от селото като вземат само част от покъщнината си. Същата нощ българската войска влиза в опустялото и празно село. Архивите говорят че селото е било едно от най-богатите в района, наред с 25 000 глави добитък, тук особено добре било развито и производството на шаяци /аби/.

Като потвърждение на богатството с което разполагали, историята ни разказва следния случай: Хаджи Бекир водейки своето стадо в Стамбул на пазара, подковава всички животни – овните и пръчовете, като им поставя и пиринчени чанове, но вместо да ги закара към пазара той ги повел към двореца на падишаха където се е намирал и неговия харем. Невъобразимият шум изкарал всички по улиците, та дори и самия владетел. Смаян от гледката на 400 подковани животни с чанове, падишаха му дарява половината Родопа планина / гората на юг от връх Персенк/ и му дава 100 златни лири бакшиш.

Социалния живот на Михалковчани се е въртял около голямото Агорско кафене на Хаджи Талпоолу, което се намирало на мястото на къщата на братя Ставреви. Там наред с търговските сделки са е бистрила и политиката. Всички били добре дошли но при условие че спазват едно правило „ Когато един приказва всички слушат без да го прекъсват„.