Мадан

Мадан е планински град, разположен в Жълти дял на Родопа планина. Той е част от Ардинското било, спускащо се на североизток между реките Арда и Върбица. Древното име на Мадан е било Крушово, а местните жители го наричат Село. Името си града получава на по късен етап и е свързано с развитието на рудодобива в района.

Преданието говори че днешното селище преди около 300 години било голям център с развита примитивна промишленост. Край бреговете на реките имало около 150 „чарка“ работилници и ковачници, в който била доведена водата от коритото на реката, за да бъде използувана енергията създадена от водата. Тук се произвеждали различни изделия от ковашки клинци до мелници за кафе и оръжия, продавани из цялата Османска империя.

Исторически източници ни дават сведения, че добивът на оловна руда датира още от IV в.пр.н.е. Още по времето на Римското владичество, за работници рудари са доведени роби- египтяни. Тук в рудник „Бориева“ са намерени стари галерии и тасоски монети от IV в.пр.н.е. Експлотацията на оловните находища продължава през времето, като има запазени редица оръдия на труда с който миньорите са изваждали рудата от галериите.

През епохата на османско владичество селото освен рударско е познато и като търговско средище в района. Търговците са поддържали икономически връзки с търговци от Солун, Ксанти, Гюмюрджина. Населението отглеждало много кози и овце, развита била текстилната промишленост, произвеждали се редица изделия от вълна в това число и кеневирини чували. Към 1850 година Мадан има 400 къщи като 60 са в пазарното средище, а останалите в околните махали. Като навсякъде в Родопите, тогава горите били изсичани за да се освободят места за селища и ниви. Поради спецификата на терена и голямата надморска височина нивите са засявани предимно с ръж, ечемик и царевица.
Според Берлинския договор Мадан остава в пределите на Турция, Едва през Балканската война окончателно е извоювана свободата му.

Мадан става град през 1953г. Днес той е общински център, с 44 населени места. Основната забележителност е свързана с рудодобива, това е кристалната зала, открита през 1984 година. Тя представлява колекция от минерални кристални образци, добити от рудниците на дружеството от неговото създаване. Тук се съхраняват приблизително 600 експоната, някой от който изключително редки.